16.04.2019 г., 7:55

Ех, че веселба, мога да чета

3.6K 4 35

Вече съм голяма
мога да броя,
даже мога, мамо,
гладко да чета.
Букви да нареждам,
знам ги всички аз,
щото от буквара
учих ги в захлас.
Ето, днес разлиствам
книжчица една-
шарена, с картинки,
скрила чудеса.
Тук са Мечо, Зайко,
Вълчо и Лисан,
Катеричко, Мишко,
Ежко и Котан.
Всички те разказват
с приказни слова,
смехории разни,
ей тъй, през глава.
Ежко как помогнал
спешно на Лисан,
хитро как спасил го
от голям капан.
Мишко нагостил пък
страшния Котан
с`сиренце най-вкусно,
що приготвил сам.
Зайко с Вълчо двама,
пели във дует,
без да има драма,
в горския концерт.
Мечо във хралупа
покачил се с плам,
орехче да хрупне
с Катеричко там. 
Ех, че олелия,
ех, че веселба 
става щом започна,
да чета сама.

 

15.04.2019 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

1 място

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, Иржи и Ели! Много се радвам, че стихчето ви е усмихнало!
  • Честито и от мен! Много хубав стих!
  • Нека и аз да се прибавя към групата за ръкопляскане!Поздравление,Танче!Щастливи са децата,че имат такава поетеса!И не само те....
  • Дочи, думите ти топлят! Но засега ще ми е достатъчно, да стигне до децата!
  • Поздравления Танче! Достойно за букварчето! И изпълнено с доброта!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....