2.05.2017 г., 20:51 ч.

Ех, животе 

  Поезия
1332 4 6

Ех, животе

 

Ех, животе! Излезе мръсник.

А знаеш ли как те обичам!

Старееш със мен. Все пак връстник.

Чета те. А все още те сричам.

 

Не се оплаквам от свойта съдба.

Имах неволи. Кой ли ги няма.

Имах приятели. Живях в самота.

С тебе я карахме, някак си, двама.

 

Наказа ме ти. Жалко създание!

Жив да съм. А да гледам смъртта.

Отне ми любими. За назидание?

Нима я заслужих, тази съдба?

 

Как ми се иска да те проклинам.

Да те псувам. И бия с камшик.

С разтопена смола да те заливам.

Не бих го направил. Ти си велик!

© Ник Желев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??