Ех, животе
Ех, животе
Ех, животе! Излезе мръсник.
А знаеш ли как те обичам!
Старееш със мен. Все пак връстник.
Чета те. А все още те сричам.
Не се оплаквам от свойта съдба.
Имах неволи. Кой ли ги няма.
Имах приятели. Живях в самота.
С тебе я карахме, някак си, двама.
Наказа ме ти. Жалко създание!
Жив да съм. А да гледам смъртта.
Отне ми любими. За назидание?
Нима я заслужих, тази съдба?
Как ми се иска да те проклинам.
Да те псувам. И бия с камшик.
С разтопена смола да те заливам.
Не бих го направил. Ти си велик!
© Ник Желев All rights reserved.
Поздрав, Ник!