Ех, как обичам къпини!
Шепа къпини...
Като рамка от оникс
е обкичила твойте зърна...
Тази вечер е толкова синя!
В тази вечер ти си луна!
Тази вечер е грях и сияние!
Шепа къпини...
Каква красота, а засенчват
настръхналото ти желание...
Как да забравя тази вечеря?!
Отварям бутилка с дъх на сено.
Водопадно разливам, там, по гърдите
и стигам до твоето лоно.
Толкова нежност там ти дарявам.
Отговаряш ми страстно - копнежна.
Разцъфнала пролет ми спира дъха.
Защо ли съм толкова снежен...
Изгревът идва. Трябва да ставам.
Играта ни ще отмине.
Аз съм ти вятъра! За теб се развявам!
Ех, как обичам къпини...
© Красимир Дяков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ех, тези плодови страсти, Зем! То не бе къпини, то не бе ягоди, ама нека е сладко!
Поздрав! -
Сега съм тръпката,
разлята в сок
от боровинки -
не много кисела,
не много сладка.
И кротка съм -
мъхнато-ласкава
постеля
за душата му.
Сега съм
просто
влюбена.
Грях и аромат на горски плодове! И ставаш снежен!
С вкус на еротика и шепа къпини!
Поздрави, Зем! Ароматно е днес на твоята страничка! -
не е за забравяне такава плодова вечеря
-
Невероятен аромат...на грях и сияние...къпини...Страхотно...
-
"Тази вечер е грях и сияние!" Поздравявам те. Много приятен стих.
-
Абе май не за къпини става дума!Прекрасно е Зем.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
