Ех, как обичам къпини!
Шепа къпини...
Като рамка от оникс
е обкичила твойте зърна...
Тази вечер е толкова синя!
В тази вечер ти си луна!
Тази вечер е грях и сияние!
Шепа къпини...
Каква красота, а засенчват
настръхналото ти желание...
Как да забравя тази вечеря?!
Отварям бутилка с дъх на сено.
Водопадно разливам, там, по гърдите
и стигам до твоето лоно.
Толкова нежност там ти дарявам.
Отговаряш ми страстно - копнежна.
Разцъфнала пролет ми спира дъха.
Защо ли съм толкова снежен...
Изгревът идва. Трябва да ставам.
Играта ни ще отмине.
Аз съм ти вятъра! За теб се развявам!
Ех, как обичам къпини...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
Поздрав!