20.10.2009 г., 10:47

Ех, как обичам къпини!

978 0 6

Шепа къпини...

Като рамка от оникс

е обкичила твойте зърна...

Тази вечер е толкова синя!

В тази вечер ти си луна!

Тази вечер е грях и сияние!

Шепа къпини...

Каква красота, а засенчват

настръхналото ти желание...

Как да забравя тази вечеря?!

Отварям бутилка с дъх на сено.

Водопадно разливам, там, по гърдите

и стигам до твоето лоно.

Толкова нежност там ти дарявам.

Отговаряш ми страстно - копнежна.

Разцъфнала пролет ми спира дъха.

Защо ли съм толкова снежен...

Изгревът идва. Трябва да ставам.

Играта ни ще отмине.

Аз съм ти вятъра! За теб се развявам!

Ех, как обичам къпини...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех, тези плодови страсти, Зем! То не бе къпини, то не бе ягоди, ама нека е сладко! Поздрав!
  • Сега съм тръпката,
    разлята в сок
    от боровинки -
    не много кисела,
    не много сладка.
    И кротка съм -
    мъхнато-ласкава
    постеля
    за душата му.
    Сега съм
    просто
    влюбена.

    Грях и аромат на горски плодове! И ставаш снежен!
    С вкус на еротика и шепа къпини!
    Поздрави, Зем! Ароматно е днес на твоята страничка!
  • не е за забравяне такава плодова вечеря
  • Невероятен аромат...на грях и сияние...къпини...Страхотно...
  • "Тази вечер е грях и сияние!" Поздравявам те. Много приятен стих.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...