20 окт. 2009 г., 10:47

Ех, как обичам къпини!

964 0 6

Шепа къпини...

Като рамка от оникс

е обкичила твойте зърна...

Тази вечер е толкова синя!

В тази вечер ти си луна!

Тази вечер е грях и сияние!

Шепа къпини...

Каква красота, а засенчват

настръхналото ти желание...

Как да забравя тази вечеря?!

Отварям бутилка с дъх на сено.

Водопадно разливам, там, по гърдите

и стигам до твоето лоно.

Толкова нежност там ти дарявам.

Отговаряш ми страстно - копнежна.

Разцъфнала пролет ми спира дъха.

Защо ли съм толкова снежен...

Изгревът идва. Трябва да ставам.

Играта ни ще отмине.

Аз съм ти вятъра! За теб се развявам!

Ех, как обичам къпини...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ех, тези плодови страсти, Зем! То не бе къпини, то не бе ягоди, ама нека е сладко! Поздрав!
  • Сега съм тръпката,
    разлята в сок
    от боровинки -
    не много кисела,
    не много сладка.
    И кротка съм -
    мъхнато-ласкава
    постеля
    за душата му.
    Сега съм
    просто
    влюбена.

    Грях и аромат на горски плодове! И ставаш снежен!
    С вкус на еротика и шепа къпини!
    Поздрави, Зем! Ароматно е днес на твоята страничка!
  • не е за забравяне такава плодова вечеря
  • Невероятен аромат...на грях и сияние...къпини...Страхотно...
  • "Тази вечер е грях и сияние!" Поздравявам те. Много приятен стих.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...