20 oct 2009, 10:47

Ех, как обичам къпини!

968 0 6

Шепа къпини...

Като рамка от оникс

е обкичила твойте зърна...

Тази вечер е толкова синя!

В тази вечер ти си луна!

Тази вечер е грях и сияние!

Шепа къпини...

Каква красота, а засенчват

настръхналото ти желание...

Как да забравя тази вечеря?!

Отварям бутилка с дъх на сено.

Водопадно разливам, там, по гърдите

и стигам до твоето лоно.

Толкова нежност там ти дарявам.

Отговаряш ми страстно - копнежна.

Разцъфнала пролет ми спира дъха.

Защо ли съм толкова снежен...

Изгревът идва. Трябва да ставам.

Играта ни ще отмине.

Аз съм ти вятъра! За теб се развявам!

Ех, как обичам къпини...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ех, тези плодови страсти, Зем! То не бе къпини, то не бе ягоди, ама нека е сладко! Поздрав!
  • Сега съм тръпката,
    разлята в сок
    от боровинки -
    не много кисела,
    не много сладка.
    И кротка съм -
    мъхнато-ласкава
    постеля
    за душата му.
    Сега съм
    просто
    влюбена.

    Грях и аромат на горски плодове! И ставаш снежен!
    С вкус на еротика и шепа къпини!
    Поздрави, Зем! Ароматно е днес на твоята страничка!
  • не е за забравяне такава плодова вечеря
  • Невероятен аромат...на грях и сияние...къпини...Страхотно...
  • "Тази вечер е грях и сияние!" Поздравявам те. Много приятен стих.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...