ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
20 oct 2009, 10:47

Ех, как обичам къпини!

965 0 6

Шепа къпини...

Като рамка от оникс

е обкичила твойте зърна...

Тази вечер е толкова синя!

В тази вечер ти си луна!

Тази вечер е грях и сияние!

Шепа къпини...

Каква красота, а засенчват

настръхналото ти желание...

Как да забравя тази вечеря?!

Отварям бутилка с дъх на сено.

Водопадно разливам, там, по гърдите

и стигам до твоето лоно.

Толкова нежност там ти дарявам.

Отговаряш ми страстно - копнежна.

Разцъфнала пролет ми спира дъха.

Защо ли съм толкова снежен...

Изгревът идва. Трябва да ставам.

Играта ни ще отмине.

Аз съм ти вятъра! За теб се развявам!

Ех, как обичам къпини...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Wild-Child (Мартина Василева)
    Wild-Child (Мартина Василева)
    Ех, тези плодови страсти, Зем! То не бе къпини, то не бе ягоди, ама нека е сладко! Поздрав!
  • yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
    yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
    Сега съм тръпката,
    разлята в сок
    от боровинки -
    не много кисела,
    не много сладка.
    И кротка съм -
    мъхнато-ласкава
    постеля
    за душата му.
    Сега съм
    просто
    влюбена.

    Грях и аромат на горски плодове! И ставаш снежен!
    С вкус на еротика и шепа къпини!
    Поздрави, Зем! Ароматно е днес на твоята страничка!
  • Laska (Ласка Александрова)
    Laska (Ласка Александрова)
    не е за забравяне такава плодова вечеря
  • kotel (Мариана Вълкова)
    kotel (Мариана Вълкова)
    Невероятен аромат...на грях и сияние...къпини...Страхотно...
  • feniks67 (Феникс)
    feniks67 (Феникс)
    "Тази вечер е грях и сияние!" Поздравявам те. Много приятен стих.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0