Ехото...

Отново на брега следя вълните

унесен в монотонният им ритъм,

не мога да броя обратно дните,

но мисля си: защо да не опитам...

И въпреки, че толкова отдавна

от майстори Морето е възпято,

отново шепна нещо непохватно

замислено догонващ необята...

И вярвам, че след хиляди години

то ще се върне тука като ехо,

а думите днес трудно обясними –

в ония хора нежно ще отекват...

И все един от тях Страстта ще носи

с безумство от наследството, с което

в Живота няма нужда от въпроси:

когато си застанал до Морета!...

Едно време край морето