Ехото...
Ехото...
Отново на брега следя вълните
унесен в монотонният им ритъм,
не мога да броя обратно дните,
но мисля си: защо да не опитам...
И въпреки, че толкова отдавна
от майстори Морето е възпято,
отново шепна нещо непохватно
замислено догонващ необята...
И вярвам, че след хиляди години
то ще се върне тука като ехо,
а думите днес трудно обясними –
в ония хора нежно ще отекват...
И все един от тях Страстта ще носи
с безумство от наследството, с което
в Живота няма нужда от въпроси:
когато си застанал до Морета!...
Едно време край морето
© Коста Качев All rights reserved.
