6.11.2025 г., 22:06

Екот през вековете

334 4 15

Щом над покривите вечер се смрачи

и бавно светлината приглушее,

в нивите се чуват първите щурци,

а вятърът игрив в житата пее,

по улиците бавно плъзва тишина.

Приканва дворове и малки къщи

да се събудят, да изострят сетива,

да доловят невидимите стъпки.

Да чуят тропота на тежките копита,

които по нощи́те летни бродят,

възседнал коня Аспарух ювигий -

владетел горд, обичан от народа.

Създал мечтана, здрава твърдина,

Плиска - столицата първа, свята,

вдигнал взор – навред се шири синева ,

свел глава се прекланя пред земята.

Кънтят копита нощем в стара Плиска…

Напред народа води горд ювигий,

юзда в десницата си здрава стиска!

Да бъде тук България и да пребъде!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Георги! Бих изкоментирала как изглежда Плиска днес, нооо... не ми се говори по темата...
  • Май народът ни страда от прогресираща глухота, плюс деменцията и късогледството - добре, че е ехото, а и още се намират човеци, та зовът все пак да не потъне в нищото и апатията.
    Към такива мисли ме понесе течението при прочита...
    Поздравявам те 🌹
  • Благодаря ти, Гери!
  • Браво! Поздравления!
  • Доче, благодаря ти!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...