12.04.2018 г., 1:24

Ела

486 3 7

Ела, не тръгвай, че боли ме,

не чуваш ли, ела!

Извиках силно твойто име,

нима не чу гласа?

 

Със теб си тръгва радостта ми

и тръгва си смеха.

Остават само тежки рани,

стопи се любовта.

 

Не ме захвърляй и забравяй,

това ще ме срази.

От любовта не се отказвай,

че адски ще боли.

 

Затвориш ли към тебе Рая

за моята душа,

самотна ще кръжи в безкрая,

ще търси вечността…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...