29.05.2011 г., 23:46 ч.
Ела
Ела... Сякаш споменът, който плени
твоя образ в душата ми бледа,
пак премина през всички стени
и в сърцето ми - пак се огледа.
После бавно се сля със дъжда
и през тихите мисли на мрака
в миг препусна стремглаво в нощта
и в очите ти спря - да ме чака...
В твоя сън - нарисува цветя
а със устните ти - в тишината
пак прошепна смутено - "Ела,
искам с теб да летя над Земята..."
твоя образ в душата ми бледа,
пак премина през всички стени
и в сърцето ми - пак се огледа.
После бавно се сля със дъжда
и през тихите мисли на мрака
в миг препусна стремглаво в нощта
и в очите ти спря - да ме чака...
В твоя сън - нарисува цветя
а със устните ти - в тишината
пак прошепна смутено - "Ела,
искам с теб да летя над Земята..."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Чавдар Всички права запазени
Предложения
-
-
Ще те обичам днес, и утре, и тогава, когато залезът в очите ми надникне, дори с живота си да се прощ...
-
Искаш ли хапче поезия и наркотици от мисли...? Озърни се - светът в лудостта се оглежда. Слепец е ви...
-
Железен!!! “това, което не ни убива, ни прави по-силни” Ницше Железен бях!... Във кървави дуели ......
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
