Ела... Сякаш споменът, който плени
твоя образ в душата ми бледа,
пак премина през всички стени
и в сърцето ми - пак се огледа.
После бавно се сля със дъжда
и през тихите мисли на мрака
в миг препусна стремглаво в нощта
и в очите ти спря - да ме чака...
В твоя сън - нарисува цветя
а със устните ти - в тишината
пак прошепна смутено - "Ела,
искам с теб да летя над Земята..."