May 29, 2011, 11:46 PM

Ела 

  Poetry » Love
623 0 5

Ела... Сякаш споменът, който плени
твоя образ в душата ми бледа,
пак премина през всички стени
и в сърцето ми - пак се огледа.

После бавно се сля със дъжда
и през тихите мисли на мрака
в миг препусна стремглаво в нощта
и в очите ти спря - да ме чака...

В твоя сън - нарисува цветя 
а със устните ти - в тишината
пак прошепна смутено - "Ела,
искам с теб да летя над Земята..."

© Чавдар All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??