29 мая 2011 г., 23:46

Ела 

  Поэзия » Любовная
659 0 5

Ела... Сякаш споменът, който плени
твоя образ в душата ми бледа,
пак премина през всички стени
и в сърцето ми - пак се огледа.

После бавно се сля със дъжда
и през тихите мисли на мрака
в миг препусна стремглаво в нощта
и в очите ти спря - да ме чака...

В твоя сън - нарисува цветя 
а със устните ти - в тишината
пак прошепна смутено - "Ела,
искам с теб да летя над Земята..."

© Чавдар Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??