Ела!
Ела!
И разтопи леда във мен!
И нека потече река,
изхвърляща ненужните неща.
Ела!
Ръката си ти протегни!
Кажи ми, че ме има
и в мислите ме приюти.
Ела!
В нощта на любовта,
за огънче да ме помолиш.
Простила съм! Дали разбра?
Ела!
Навън е вече зима.
Студено е във самота.
Със светлина - дари ме!
Ела!
За да заключа аз вратата.
Забравила за лошите неща
и да повярвам в чудесата.
Ела!
...а после... знам ли?
Навярно ще танцувам...
Не ме лишавай от това!
Ела!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Вълкова Всички права запазени
Прегръщам те приятелко
