Ела!
И разтопи леда във мен!
И нека потече река,
изхвърляща ненужните неща.
Ела!
Ръката си ти протегни!
Кажи ми, че ме има
и в мислите ме приюти.
Ела!
В нощта на любовта,
за огънче да ме помолиш.
Простила съм! Дали разбра?
Ела!
Навън е вече зима.
Студено е във самота.
Със светлина - дари ме!
Ела!
За да заключа аз вратата.
Забравила за лошите неща
и да повярвам в чудесата.
Ела!
...а после... знам ли?
Навярно ще танцувам...
Не ме лишавай от това!
Ела!
© Мариана Вълкова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
