Ела да поплачеш
Ела да поплачеш
Знаеш ли как тъжно времето се стича
и окапват бавно веселите дни?
Как набъбват клони в пролетното утро
и над тях се сипят парещи слани?
Искаш ли да знаеш как липите плачат
и къде потъват техните сълзи?
Ти ела тогава във Стара Загора –
феномен незнаен ще те порази.
Цели две години вече пролет няма.
Цели две години огън ни гори.
Лятото страхливо само ни докосва.
Вместо плод на есен – болест ни мори.
Феномен невиждан като в тъжна песен
под небето облак мрачен разклони.
Тук река Бедечка днес горчиво плаче
и проклина този, който я рани...
Старото Аязмо на Дядо Методий -
на града попарен мощните гърди,
вече се задъхва и приведе клони.
И от болка плачат старите ели...
Ела да го видиш, за да го повярваш!
Ела да поплачиш да ни утешиш!
Ела, съвест гузна на слепи водачи!
Ела в града древен, за да го спасиш!
-
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени
