Nov 19, 2014, 7:47 AM

Ела да поплачеш 

  Poetry » Civilian
457 0 12

                                                               Ела да поплачеш

 

 

                                             Знаеш ли как тъжно времето се стича

                                             и окапват бавно веселите дни?

                                             Как набъбват клони в пролетното утро

                                             и над тях се сипят парещи слани?

 

                                             Искаш ли да знаеш как липите плачат

                                             и къде потъват техните сълзи?

                                             Ти ела тогава във Стара Загора –

                                             феномен незнаен ще те порази.

 

                                             Цели две години вече пролет няма.

                                             Цели две години огън ни гори.

                                             Лятото страхливо само ни докосва.

                                             Вместо плод на есен – болест ни мори.                

                        

                                             Феномен невиждан като в тъжна песен

                                             под небето облак мрачен разклони.

                                             Тук река Бедечка  днес горчиво плаче

                                             и проклина този, който я рани...

 

                                             Старото Аязмо на Дядо Методий -

                                             на града попарен мощните гърди,

                                             вече се задъхва и приведе клони.

                                             И от болка плачат  старите  ели...

               

                                             Ела да го видиш, за да го повярваш!

                                             Ела да поплачиш да ни утешиш!

                                             Ела, съвест гузна на слепи водачи!

                                             Ела в града древен, за да го спасиш!

                                                                                                                                                                                           -

                              

                                             

                                                                                               

© Стойна Димова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много е зловещто и за жалост ИСТИНА
  • Благодаря ти, Ваня за вниманието и позитивния коментар!
    Желая ти спокойна вечер!
  • Силен, всеотдаен стих! Поздравления!
  • Василка, Исмаил, Ангел, Красимир - благодаря ви от сърце за позитивните коментари и високите оценки и най-вече за вниманието!
    Бъдете живи и здрави и лека нощ!
  • Безразличието не е успяло да си загради дори малко местенце в сърцето ти!
    Моето уважение към теб и стойностите ти, Стойне!
  • Страшничо звучи но истински!Когато човек обича града си той вижда цялата истина.А тя е болезнена и жалка.А главните герой във филма сме ние ХОРАТА!Жалка картина сътворена от безхаберници!Тони стихът ти ме разтърси!!!Похвала за теб приятелко!!!
  • Не познавам града и проблемите му, но ти вярвам безпрекословно! При нас постъпват така с гората! Поздравления за гражданската ти позиция!
  • Прекрасно е! Вие сте истинска българка и милеете за всичко родно.
  • Радостина, Анастасия, Младен,Никола - благодаря на всички за позитивните коментари и висоните оценки!Поздрав и хубав ден!
  • Много болка и същевременно много обич за Стара Загора, Стойне!
    Затрогваща творба!Оценявам по достойнство!
    Поздрави от мен и хубав ден!
  • Мисля, че визираш "загадъчния феномен", наречен Змейово, Стойна, възможно е и в комбинация с ужасния АТЗ, довели този знаменит български град и околностите му до екологична катастрофа. Интересно е, че по време на Живковия тоталитарен режим група интелектуалци, между които Нешка Робева и Светлин Русев, се осмелиха да защитят, намиращият се тогава в сходна ситуация със Стара Загора, град Русе, като създадоха комитет за защита на Русе. А днес, при формална свобода на словото и печата и при наличието на толкова много зелени партии и сдружения, няма кой да защити ефективно Стара Загора, нито с действие, нито със слово, а го правиш ти и то много добре. По тази причина, възхитено те поздравявам и оценявам стиха ти високо!
  • Ела да го видиш, за да го повярваш!
    Ела да поплачиш да ни утешиш!
    Ела, съвест гузна на слепи водачи!
    Ела в града древен, за да го спасиш!

    Много болка има в този твой стих,Тони..Възхищавам се на патриотизма,който лъха от твоите стихове.Ти си истинска българка!!Поздравявам те, за тази прекрасна творба!!
Random works
: ??:??