9.06.2017 г., 7:07

Ела до мен!...В нас има още топлина!...

1.2K 9 21

" Какъв си льохман -  тюхка  се  жена ми -

как точно тебе  пък  намерих, как?!..."

Е, как?...Съдбата просто  запозна ни...

Гърнето търсеше си похлупак!...

 

И трябва ли да  ти напомням , скъпа,

по мен лепяхте се – мухи на мед!...

Със цайсите... и разкопчан до пъпа...

със ВЕФ в ръката!...Хубавец  напет!...

 

Във ВУЗ-а никакви проблеми нямах:

„Жени и вино!... Вино и жени!...”

Да знаеш – късметлийка си голяма,

защото ти със мен се уреди!...

 

Говоря,  не защото ми отърва,

а обективно... От мадами куп,

при мен  да се класираш първа,

готова бе да минеш и през труп!

 

Заслужи ме   и тридесет години

ти във натура имаш ме, нали?

Не струвам вече?... Ми, смени ме!

Ще кажа философски: „Сé ла ви!..."

 

Макар, че рекламации се правят

единствено на касата, жена!...

Ела до мен!... И зло да ни забрави!

В нас има още много топлина!...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря!..Поздравления и от мен, Людмила!..Извинявай за голямото закъснение на отговора ми, но някак съм пропуснал коментара ти!...
    Хубав ден ти желая!...
  • Поздравления, накефи ме това стихотворение
  • Права си, Светла!..Да, важно е преди всичко, душите да са млади и да са запазили топлината!...Благодаря, че беше тук!...
  • Тя се е шегувала, да знаеш! Как иначе щеше да напишеш такъв стих! Важното е, че душите са още млади и са запазили предишната топлина! Другото е ежедневие. ))
  • Благодаря ви, Силвия и Руми!...Приятно ми е, че пак ви виждам на моята страничка!...Желая ви един усмихнат и хубав ден!...

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...