9.06.2017 г., 7:07

Ела до мен!...В нас има още топлина!...

1.2K 9 21

" Какъв си льохман -  тюхка  се  жена ми -

как точно тебе  пък  намерих, как?!..."

Е, как?...Съдбата просто  запозна ни...

Гърнето търсеше си похлупак!...

 

И трябва ли да  ти напомням , скъпа,

по мен лепяхте се – мухи на мед!...

Със цайсите... и разкопчан до пъпа...

със ВЕФ в ръката!...Хубавец  напет!...

 

Във ВУЗ-а никакви проблеми нямах:

„Жени и вино!... Вино и жени!...”

Да знаеш – късметлийка си голяма,

защото ти със мен се уреди!...

 

Говоря,  не защото ми отърва,

а обективно... От мадами куп,

при мен  да се класираш първа,

готова бе да минеш и през труп!

 

Заслужи ме   и тридесет години

ти във натура имаш ме, нали?

Не струвам вече?... Ми, смени ме!

Ще кажа философски: „Сé ла ви!..."

 

Макар, че рекламации се правят

единствено на касата, жена!...

Ела до мен!... И зло да ни забрави!

В нас има още много топлина!...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря!..Поздравления и от мен, Людмила!..Извинявай за голямото закъснение на отговора ми, но някак съм пропуснал коментара ти!...
    Хубав ден ти желая!...
  • Поздравления, накефи ме това стихотворение
  • Права си, Светла!..Да, важно е преди всичко, душите да са млади и да са запазили топлината!...Благодаря, че беше тук!...
  • Тя се е шегувала, да знаеш! Как иначе щеше да напишеш такъв стих! Важното е, че душите са още млади и са запазили предишната топлина! Другото е ежедневие. ))
  • Благодаря ви, Силвия и Руми!...Приятно ми е, че пак ви виждам на моята страничка!...Желая ви един усмихнат и хубав ден!...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...