Ела ми насън...
За тебе съм везала в нощите сватбени дари.
За тебе съм крила под пазва любовен нишан.
Но друг се нае и прескочи високи дувари –
(тежи на ръката ми пръстен, от злато кован).
Към мен не поглеждай. И повече нищо не питай.
Над чужди полета сега съм и слънце, и дъжд.
Ела ми насън, щом дълбоко заспят и звездите,
опий ме с дъха на жаден за сбъдване мъж.
В съня ще се срещнат душите ни – птици неземни.
Ще литнат свободни над най-необятната степ.
Ще можеш ли в полет под твойто крило да ме вземеш?
Аз искам във полет насън да зачена от теб...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
