За тебе съм везала в нощите сватбени дари.
За тебе съм крила под пазва любовен нишан.
Но друг се нае и прескочи високи дувари –
(тежи на ръката ми пръстен, от злато кован).
Към мен не поглеждай. И повече нищо не питай.
Над чужди полета сега съм и слънце, и дъжд.
Ела ми насън, щом дълбоко заспят и звездите,
опий ме с дъха на жаден за сбъдване мъж.
В съня ще се срещнат душите ни – птици неземни.
Ще литнат свободни над най-необятната степ.
Ще можеш ли в полет под твойто крило да ме вземеш?
Аз искам във полет насън да зачена от теб...