Елегия...
Елегия...
...и любовта ни сякаш по е свята
защото трябва да се разделим.
Димчо Дебелянов
Кога да е, то все ще стане,
със тебе да се срещнем пак,
ще тържествува Есен ранна
с корона от златист варак...
А с теб и есенният вятър
ще ме залюшне изведнъж
и ще разроша аз косата ти
със аромат на страст и дъжд...
Камината ще е запалена,
искри ще скачат с весел плам,
но нещо, още не сподавено,
отново ще ни върне там
в безмълвието на Пустинята
и оня полулунен мрак,
когато тъжно ме попита:
„А после?.. До кога?.. И как?..”
За миг подгонена от спомена
във мене ще се гушнеш ти,
а вятърът, дъждът и огъня
ще галя в твоите коси...
... И както в димчова елегия:
жарта когато стане дим,
по-свята ще е Любовта ни сякаш,
когато пак се разделим...
д-р Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
