Елегия...

1.11.2012 г., 9:27 ч.

Поезия » Пейзажна

461 0 3

Елегия...

...и любовта ни сякаш по е свята

защото трябва да се разделим.

Димчо Дебелянов

Кога да е, то все ще стане,

със тебе да се срещнем пак,

ще тържествува Есен ранна

с корона от златист варак...

А с теб и есенният вятър

ще ме залюшне изведнъж

и ще разроша аз косата ти

със аромат на страст и дъжд...

Камината ще е запалена,

искри ще скачат с весел плам,

но нещо, още не сподавено,

отново ще ни върне там

в безмълвието на Пустинята

и оня полулунен мрак,

когато тъжно ме попита:

„А после?.. До кога?.. И как?..”

За миг подгонена от спомена

във мене ще се гушнеш ти,

а вятърът, дъждът и огъня

ще галя в твоите коси...

... И както в димчова елегия:

жарта когато стане дим,

по-свята ще е Любовта ни сякаш,

когато пак се разделим...

д-р Коста Качев

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.