Елегия за смъртта на магарето Сократ
(По Р. Бърнс, "Песен за смъртта на Пег Никълсън, свещеническа кранта")
То предизвикваше любов -
послушно, търпеливо,
замислено кат` философ
и много работливо!...
Но имаше стопанин строг,
винòпроизводител.
Сократ бе верен чак до гроб
на тоя свой мъчител...
Безбройни литри алкохол
в живота си пренесе...
Но срещна го смъртта във дол -
водата го отнесе...
Умря със виното на гръб -
като войник на поста!...
Потъна шефът му във скръб
и плака за самара доста!...
- - -
"Песен за смъртта на Пег Никълсън, свещеническа кранта", Р. Бърнс
Добра кобила беше тя
и вярна бе, но ето
в реката мъртва полетя
и плувна към морето.
Тя беше кротка и добра,
но пак намаза ножа:
трупа свещеникът одра
за скъсаната кожа.
Труди се тя за своя поп,
додето беше млада.
Сега при рибите, без гроб!
Това й е награда.
Носи покорно тя на гръб
духовното съсловие
и приживе узна със скръб
какво е богословие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
Сърдечни поздрави! 
