24.10.2010 г., 19:13

„Елои, Елои, лама савахтани“

2.1K 0 20

„Елои, Елои, лама савахтани“*

 

Ах, „хубави” сте, сенки мои.

През пътя ми минавате безпътни.

Загнездени във паметта в застой.

Злословите без жал, безплътни.

 

Ти ли, грозна  сянко на страха,

ме събличаш вечер пред луните.

Аз докрай понесох си срама,

аз докрай разголих си мечтите.

 

Ти ли, вечна  сянко на смъртта,

ме предаваш тайно на тълпата?

Ти ли глътна и светената вода

от чешмата на ръцете Му излята?

 

Ах, вие, вашият превзет поклон

скимти в подножието на душата,

че нямате си ни подслон... ни дом,

ни крипта да положите телата.

 

Ти ли, Господи, ме прокълна -

Баща и Майка да съм на сираци,

убежище за сенки да строя...?

Това ли съм... ”светица” за бедняци?

 

Бездомници в ума съм приютила,

нахлузила сама венеца на страстта си.

От тях ли  диря, Боже, милостиня?

От тях ли  диря, Боже, нежността ти?

 

 

*(Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Милева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ...сърдечно благодаря за великолепния коментар...много усмивки от мен...благодаря ти
  • И на мен ми хареса, даже много повече щеше да ми хареса ако беше само една красива тъжна измислица,но...но не е.
    Ники, позволявам си да ти напиша нещо, и няма да загубиш ако го прочетеш, защото колкото и чудно да е, хората често, по една или друга причина, забравят известни, но много важни неща.
    Ако успееш да изхвърлиш ,поне голяма част от баласта, който те притиска(целия няма да можеш) и повярваш, но истнски и безрезервно в себе си, не се учудвай, че скоро ще откриеш неподозирани и от теб самата качества и възможнжсти, как увереността, волята и "хъса" се връщат по местата си,как напрежението започва да пада, а въпросите, които те тревожат, да се топят.
    Ники, други могат и да те напущат, но ТИ...ТИ НИКОГА НЕ НАПУЩАЙ СЕБЕ СИ, Н И К О Г А!!! Бъди нинаги със себе си, вярвай и разчитай предимно на себе си. Освен това ти имаш много приятели, сега вече имаш още един, така, че не си сама, но въпреки това основният и главен двигател си оставаш ТИ. Без него всичко ще заглъхне. Прощавай!
    А сега погледни нагоре за да видиш как всички тези захилени муцунки ти пущат стълбата, по която ще излезеш от черната дупка.
    Шестица за стиха, макар че бих предпочел да е някоя весела задявка.
    Доскоро и успех!
  • Сенки много ,плътни и безплътни.....А Бог ни обича Ники!!!Поздрав и топлинка от мен!!!
  • Много е хубав стиха ти, Ники!
    Много!
    Поздравявам те!
  • Ей,Ники,поздрав харесах!!!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....