„Елои, Елои, лама савахтани“
„Елои, Елои, лама савахтани“*
Ах, „хубави” сте, сенки мои.
През пътя ми минавате безпътни.
Загнездени във паметта в застой.
Злословите без жал, безплътни.
Ти ли, грозна сянко на страха,
ме събличаш вечер пред луните.
Аз докрай понесох си срама,
аз докрай разголих си мечтите.
Ти ли, вечна сянко на смъртта,
ме предаваш тайно на тълпата?
Ти ли глътна и светената вода
от чешмата на ръцете Му излята?
Ах, вие, вашият превзет поклон
скимти в подножието на душата,
че нямате си ни подслон... ни дом,
ни крипта да положите телата.
Ти ли, Господи, ме прокълна -
Баща и Майка да съм на сираци,
убежище за сенки да строя...?
Това ли съм... ”светица” за бедняци?
Бездомници в ума съм приютила,
нахлузила сама венеца на страстта си.
От тях ли диря, Боже, милостиня?
От тях ли диря, Боже, нежността ти?
*(Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?)
© Николина Милева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
...сърдечно благодаря за великолепния коментар...много усмивки от мен...благодаря ти
-
И на мен ми хареса, даже много повече щеше да ми хареса ако беше само една красива тъжна измислица,но...но не е.
Ники, позволявам си да ти напиша нещо, и няма да загубиш ако го прочетеш, защото колкото и чудно да е, хората често, по една или друга причина, забравят известни, но много важни неща.
Ако успееш да изхвърлиш ,поне голяма част от баласта, който те притиска(целия няма да можеш) и повярваш, но истнски и безрезервно в себе си, не се учудвай, че скоро ще откриеш неподозирани и от теб самата качества и възможнжсти, как увереността, волята и "хъса" се връщат по местата си,как напрежението започва да пада, а въпросите, които те тревожат, да се топят.
Ники, други могат и да те напущат, но ТИ...ТИ НИКОГА НЕ НАПУЩАЙ СЕБЕ СИ, Н И К О Г А!!! Бъди нинаги със себе си, вярвай и разчитай предимно на себе си. Освен това ти имаш много приятели, сега вече имаш още един, така, че не си сама, но въпреки това основният и главен двигател си оставаш ТИ. Без него всичко ще заглъхне. Прощавай!
А сега погледни нагоре за да видиш как всички тези захилени муцунки ти пущат стълбата, по която ще излезеш от черната дупка.
Шестица за стиха, макар че бих предпочел да е някоя весела задявка.
Доскоро и успех! -
Сенки много ,плътни и безплътни.....А Бог ни обича Ники!!!Поздрав и топлинка от мен!!!
-
Много е хубав стиха ти, Ники!
Много!
Поздравявам те! -
Ей,Ники,поздрав харесах!!!
-
Чудесно е!
Пишеш невероятно!!!
Браво! -
радвам се, че ви харесва...
Здравей,Таня -
Еха! Ами то е направо... пронизващо. Поантата е просто гениална. Разкрива цялата идея много ясно.
-
......точно за това става ? , че Той винаги ни носи, а ние не ценим това благодаря за прочита...много усмивки от мен
-
тежко, много силно стихотворение...
Бог те е носил на ръце...
Николина, сърдечно.. -
Тръпки ме побиха от твоята изповед. А ти си толкова ведра!
Поздрав, Ники! -
Силно е!
-
Стъпки в пясъка
Един човек сънувал, че върви по морския бряг заедно с Бога. Той видял живота си като следи от нозе по пясъка – неговите и тези на Бога, винаги едни до други. Натъжил се, като забелязал, че през най-трудните мигове на живота му в пясъка оставяли следи само един чифт нозе – дълбоки, под голяма тежест.
Човекът попитал Бога: "Не ми ли обеща, че ако ти дам сърцето си, ще бъдеш с мен през целия път? Защо виждам само едни следи през най-трудните си времена?"
Бог отвърнал: "Безценно мое дете, Аз те обичам и никога няма да те оставя. Когато ти беше в изпитания и страдания – там, където виждаш следи само от едни нозе – тогава аз те носех на ръце". -
Ники - разкошно!
Няма да се впускам в подробности!
Поздрави! -
Стискам ти ръката, Ники... Бог няма да те изостави - след нощта винаги настъпва белият ден.
-
той не само че ме обича, но и съм му любимка лека на всички...благодаря за прочита и коментарите
-
С purko59 (Ангел Веселинов)-
Той те обича!
Просто му повярвай!
,,Eloi, Eloi, Lama Sabachthan''-силни думи казваш Ники.
Помогни си сам, за да ти помогне Господ! -
Всеки има такива мигове в живота си.
И по-тежки...
Но те винаги отминават.
Изпращам ти шепа топлинка, Ники! -
Какво те е споходило, светло момиче?
Как можеш да си представиш, че Бог ще те изостави?
Точно тебе? Да бе, да...
Та той те обича!
Просто му повярвай! -
и аз те прегръщам,Весе
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
