„Елои, Елои, лама савахтани“
„Елои, Елои, лама савахтани“*
Ах, „хубави” сте, сенки мои.
През пътя ми минавате безпътни.
Загнездени във паметта в застой.
Злословите без жал, безплътни.
Ти ли, грозна сянко на страха,
ме събличаш вечер пред луните.
Аз докрай понесох си срама,
аз докрай разголих си мечтите.
Ти ли, вечна сянко на смъртта,
ме предаваш тайно на тълпата?
Ти ли глътна и светената вода
от чешмата на ръцете Му излята?
Ах, вие, вашият превзет поклон
скимти в подножието на душата,
че нямате си ни подслон... ни дом,
ни крипта да положите телата.
Ти ли, Господи, ме прокълна -
Баща и Майка да съм на сираци,
убежище за сенки да строя...?
Това ли съм... ”светица” за бедняци?
Бездомници в ума съм приютила,
нахлузила сама венеца на страстта си.
От тях ли диря, Боже, милостиня?
От тях ли диря, Боже, нежността ти?
*(Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?)
© Николина Милева All rights reserved.
