7.04.2018 г., 2:49

Емигрант

415 0 0

Изгубен в чуждата природа,

де намерил никого не си,

да търсиш своята особа

някога оставаш ли?

 

Но не, в страна, стая или дума

бил си кайзер на собствена прокуда,

а нейде не далеч,

отпушил бил те теч.

 

Смисъл порил, хвърлял и вилнял,

обърнал даже цялата особа.

Побеснял,

прехвърлил се дори насам към двора.

 

А там на смръзналата се земя

под дребната стреха,

една капчица, сгушена стоеше

заспала, много време тя чакала беше.

 

Носейки, летейки и пеейки,

в нов порой да рукне пак.

И чак тогава тя бидейки,

до своя крах да стигне чак.

 

И сега, и днес, и утре,

капката – не е една.

Но дали отвътре

било е то някога вода?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Симеонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...