INTI (Аматерасу )
34 61
4.07.2007 г., 16:12 ч.

Енигма е сърцето на Слънцето 

  Поезия
705 0 3
Енигма е сърцето на  Слънцето,
стенеща в болка пробудена душа,
недъгава да поеме в своите обятия - живот,
а там в жилите препускат бясно реки полярна нощ.
С воал плутонен върху езеро от самота,покрито е лицето,
тялото положено е в стъклен саркофаг,
а наместо сърце, проход се простира,
спиралата на времето,
където латентна мъдростта в пурпурно себе си облива.

Скрита душата ти под крило на ранена птица,
русива върху платно от лен,
бял гълъб давещ се в смог от кървави сълзи,
повито с булото на чер сатен,
познанието ти - духът на бяла сова,
е ябълка изгнила за непросветените Адам и Ева.

Прилеп си ти, прилеп...
провиснал в дъното на каменната си душа,
със слепи очи,но с отключени сетива,
търсиш да докоснеш далечна красота.

Tрансмутирала в неоново съзнание,
мисълтата ти заключена в куб от безвремие,
изографиса с въглен върху папирус,
родена от блясъка на твоето прозрение,
неопетнена истината за света.

...........................................................................................
С очи всевиждащи как всичко
с флуоресцентна светлина блести,
захвърлили албума от спомени и далечните мечти,
деца с дух на вечност в гръдта сме ние,
пазители на храма, въздигнат от живата вода.


© Аматерасу Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Под Енигма е сърцето на Слънцето имам в предвид вътрешният Аз на човека, загадката на собствената ни душа.
  • МНОГО ХУБАВО!
  • Не бих могъл да напиша коментар... той би бил неуместен... и далечен като Вятъра или Времето... като Вечността и Безкрая... Далеч но и... ТУК И СЕГА... доколкото всичко следва Лъча... на душата...
    Сродна душа... Хм... Май си... Е, явно ще вървим заедно от сега...
    ето ръката ми... поеми я...
Предложения
: ??:??