Енигма е сърцето на Слънцето
Енигма е сърцето на Слънцето,
стенеща в болка пробудена душа,
недъгава да поеме в своите обятия - живот,
а там в жилите препускат бясно реки полярна нощ.
С воал плутонен върху езеро от самота,покрито е лицето,
тялото положено е в стъклен саркофаг,
а наместо сърце, проход се простира,
спиралата на времето,
където латентна мъдростта в пурпурно себе си облива.
Скрита душата ти под крило на ранена птица,
русива върху платно от лен,
бял гълъб давещ се в смог от кървави сълзи,
повито с булото на чер сатен,
познанието ти - духът на бяла сова,
е ябълка изгнила за непросветените Адам и Ева.
Прилеп си ти, прилеп...
провиснал в дъното на каменната си душа,
със слепи очи,но с отключени сетива,
търсиш да докоснеш далечна красота.
Tрансмутирала в неоново съзнание,
мисълтата ти заключена в куб от безвремие,
изографиса с въглен върху папирус,
родена от блясъка на твоето прозрение,
неопетнена истината за света.
...........................................................................................
С очи всевиждащи как всичко
с флуоресцентна светлина блести,
захвърлили албума от спомени и далечните мечти,
деца с дух на вечност в гръдта сме ние,
пазители на храма, въздигнат от живата вода.
стенеща в болка пробудена душа,
недъгава да поеме в своите обятия - живот,
а там в жилите препускат бясно реки полярна нощ.
С воал плутонен върху езеро от самота,покрито е лицето,
тялото положено е в стъклен саркофаг,
а наместо сърце, проход се простира,
спиралата на времето,
където латентна мъдростта в пурпурно себе си облива.
Скрита душата ти под крило на ранена птица,
русива върху платно от лен,
бял гълъб давещ се в смог от кървави сълзи,
повито с булото на чер сатен,
познанието ти - духът на бяла сова,
е ябълка изгнила за непросветените Адам и Ева.
Прилеп си ти, прилеп...
провиснал в дъното на каменната си душа,
със слепи очи,но с отключени сетива,
търсиш да докоснеш далечна красота.
Tрансмутирала в неоново съзнание,
мисълтата ти заключена в куб от безвремие,
изографиса с въглен върху папирус,
родена от блясъка на твоето прозрение,
неопетнена истината за света.
...........................................................................................
С очи всевиждащи как всичко
с флуоресцентна светлина блести,
захвърлили албума от спомени и далечните мечти,
деца с дух на вечност в гръдта сме ние,
пазители на храма, въздигнат от живата вода.
© Аматерасу All rights reserved.
