FFortuna (Петя Павлова)
67 114
14.10.2019 г., 18:39 ч.  

Епилог 

  Поезия
1012 5 11

В съавторство с Anita765 (Ани Монева)

 

Ани

И както обикаляше из кръчмите,

в цигарен дим и алкохолни пáри,

Ромео вайкаше се колко мъчно е,

да пиеш, от съдбата си опарен.

 

Сърцето си изплака той, но ето че 

се случи там, в разцъфналото утро –

изслуша го една от жулиетите,

и в него трепна нещичко, че чут е.

 

 

Петя

Погледна я – от първата различна е, 

и огънят в сърцето му не лумна. 

Какво пък?! И след месец коленичеше, 

в съмнения и пот догоре плувнал. 

 

И после под венчило, златни пръстени, 

наздравици и тостове “горчиво”...

А гостите мълвяха и се кръстеха: 

“Животецът му с тази си отива…”

 

 

Ани

Орисан тъй, по воля на роднините, 

понесе на ръце той Жулиета. 

Не мина много – в края на годината, 

женихът вече пържеше кюфтета.

 

Очакваха го в мивката чиниите,

пералнята, метлата и детето.

Преди да легне, пода щом измиеше,

зареждаше в машината кафето.

 

 

Петя 

И сутрин все Ромео глади роклята, 

съпругата – за нещо му се сърди. 

Семейната идилия под покрива 

разклати им се твърде, твърде бързо. 

 

Така завършва цялата история,  

ни той, ни тя, намериха си мира – 

един обесен, а зачернен втория… 

А казват, “от любов не се умира”.

© Петя Павлова Всички права запазени

Свързани произведения
Извън сценария
FFortuna (Петя Павлова) FFortuna
Поезия
А тя пък, Жулиета, се обеси!
Напук. За да избяга от сценария.
Отровата е само за пиеси,
в действителност ужасно ѝ нагарчаше.
И след като Ромео, по причини ...
  1188  10  19 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Очарована съм от мисловното ви съзвучие, момичета! Аплодирам горещо и двете ви! ❤️❤️
  • Чудесен дует сте!... Поздравления!
  • Очарователна комбинация в тази божествена комедия) Страхотни сте!
  • Много интересно и забавно се е получило. Хареса ми. А може би, припознах себе си, в героя. 😀 Поздравления!
  • Определено - голямо ДА!
  • Ани, и аз ти благодаря, беше удоволствие. Но.....сега вече признаваш ли ме?
  • Е, как да се спомене мъж, ако и да е Ромео и да не стане дума за месо. Абсурд!
    А ти, Антон, сакън, недей клони на където и да е... Близначки сме...
    И благодаря на Петя за удоволствието да пишем заедно!
    Благодаря и на всички, спрели се при нашия "Епилог"!
  • И аз мисля, че се получи добре. Всичко тръгна на шега, от закачка в коментарите. А той, сюжетът, започва от "По Шекспир". Добре е, че има свързани произведения, че иначе и ние нямаше да знаем какво се случва. А иначе, мен на всяко четене ме заковават кюфтетата!
  • "от Любов не се умира", но от бръмбари в главата. Усмихна ме сюжета, поздравления!
  • Прекрасно! Раздвоен съм... направо клоня към шизофрения
  • Много ми хареса как вървите в различни линии, но в крайна сметка сте успели да напаснете сюжета. Получила се е добра комбинация на гледни точки и доста сполучлив резултат. Финалът ме закова!
Предложения
: ??:??