Епилог
В съавторство с Anita765 (Ани Монева)
Ани
И както обикаляше из кръчмите,
в цигарен дим и алкохолни пáри,
Ромео вайкаше се колко мъчно е,
да пиеш, от съдбата си опарен.
Сърцето си изплака той, но ето че
се случи там, в разцъфналото утро –
изслуша го една от жулиетите,
и в него трепна нещичко, че чут е.
Петя
Погледна я – от първата различна е,
и огънят в сърцето му не лумна.
Какво пък?! И след месец коленичеше,
в съмнения и пот догоре плувнал.
И после под венчило, златни пръстени,
наздравици и тостове “горчиво”...
А гостите мълвяха и се кръстеха:
“Животецът му с тази си отива…”
Ани
Орисан тъй, по воля на роднините,
понесе на ръце той Жулиета.
Не мина много – в края на годината,
женихът вече пържеше кюфтета.
Очакваха го в мивката чиниите,
пералнята, метлата и детето.
Преди да легне, пода щом измиеше,
зареждаше в машината кафето.
Петя
И сутрин все Ромео глади роклята,
съпругата – за нещо му се сърди.
Семейната идилия под покрива
разклати им се твърде, твърде бързо.
Така завършва цялата история,
ни той, ни тя, намериха си мира –
един обесен, а зачернен втория…
А казват, “от любов не се умира”.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Павлова Всички права запазени
в тази божествена комедия) Страхотни сте!
