ЕПИТАФИЯ
И все едно,
дали към Битието
протегнали прощални пръсти,
или смирено, с болка -
всички ще си идем
от този свят,
от този ад,
без център за душите ни.
И всеки булевард в сърцата ни
ще води неизменно и неистово,
към мрачното подземие на Времето.
Незнайно как,
но ще си идем,
стопени сред безброя от посоки -
човешката ни преходност е най-жестока...
дали към Битието
протегнали прощални пръсти,
или смирено, с болка -
всички ще си идем
от този свят,
от този ад,
без център за душите ни.
И всеки булевард в сърцата ни
ще води неизменно и неистово,
към мрачното подземие на Времето.
Незнайно как,
но ще си идем,
стопени сред безброя от посоки -
човешката ни преходност е най-жестока...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Минчева Димитрова Всички права запазени
