22.08.2019 г., 12:12 ч.

Ерес 

264 13 24

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Колко силни подкрепящи думи, като оценка за написаното от мен!
    Денят ми започва с щастлива усмивка, благодарение на вас, Жени и Вели!
    Благодаря ви!
  • veli1991 (Вели Вели)
    Великолепно, разкошно!!!!
  • jenyivanova (Жени Иванова)
    това е просто великолепно...
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Меги, радвам се да те видя тук!
    Лека вечер!
  • JujuBuju (Меги Миткова)
    Красота!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Албенче, благодаря за подкрепящия коментар!
  • anabel7 (Албена Димитрова)
    Браво, Мария! Чудесен стих!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Заспалите дали ще разсъни
    душа, която в стихове звъни?
    Не знам, но твойта изповед ми стига.
    Записвам я в житейската ни книга.

    Прегръщам те с обич, Наде!
  • Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Камбана е душата ти, Марийче! Думите звънят, отекват, до възбог! Радвам се, че те познавам, макар и само виртуално!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Дани, ние, пишещите, сме като зидарите. За да направим ъгъла на постройката (стиха), всяка тухла ( дума) трябва така да си дойде на точното място, че да не изкриви отвеса ( замисъла) и да поддържа здраво целия строеж.
    Много ме зарадва с коментара си, защото не всеки обръща внимание на тези, уж незначителни, а всъщност много важни подробности.
    Благодаря ти!
  • Данида (Даниела)
    "Изровил е високата скалá,
    надникнала в небесната му пазва,
    а после, изтънен като стрела,
    е полетял към него да наказва
    какво? Безоблачната тишина"...

    Уникална всеобхватност...
    Без малко да пействам цялото, защото всяка дума си тежи на местото!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Роди се спонтанно, изненада мен самата, но вдъхновението ме дръпна категорично в избраната от него посока. Аз просто му се подчиних.
    Благодаря за топлите и прегръщащи ме коментари, Доче и Ангелче! ( А)
  • Ангелче13 (Паднал ангел)
    Събрала си много мъдрост, Мария! Страхотна поезия! Радвам се, че мога да те чета и да се докосвам до всяка думичка излязла от сърцето ти! Моите искрени поздрави и най-топлата прегръдка! (М) (тя е специална, много специална...)
  • DochkaGeorgieva (Дочка Г)
    Прекрасно изразено и мъдро стихотворение.Поставям в Любими!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    О, миличка... ❤️
  • palenka (Пепи)
    И за идеята, и за стихотворението - възхищавам се на подредбата, а в случая съчетанието е дало наистина резултат за адмирации!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Пепи, връчваш ми висока и ценна награда с тази думичка! Прегръщам те!
  • palenka (Пепи)
    Адмирации!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Коментарът ти - дълбоко метафоричен и с философска насоченост - ми донесе истинско удовлетворение като автор на стихотворението, Краси!
  • ИнаКалина (Красимира Чакърова)
    Преклонение в храма и затвор в клетката на общоприетия морал или ридание, докато се превърне в радост. Тежка е задачата на съвестта.
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Понякога въпросите са тежки като камъни, хвърлени от съвестта ни към нас.
    Дори изричането им на глас е вече присъда.
    Зарадва ме с коментара си, Ина! Благодаря ти!
  • ИнаКалина (Красимира Чакърова)
    "...е полетял към него да наказва
    какво? Безоблачната тишина
    и святата прозрачност на безкрая?"
    Какво като си огрят от слънцето, щом стоиш гърбом към него... По памет. Силен стих!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Ренииии, много се радвам, че стана читателя-кръстник на това стихотворение с неподправената си емоция! Благодаря!
  • RainaVakova (Райна)
    "небесната икона на светлика" уникално се почувствах след тези думи, задъхани от вяра!

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.