22.08.2019 г., 12:12 ч.

Ерес 

  Поезия » Философска
354 12 24

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Колко силни подкрепящи думи, като оценка за написаното от мен!
    Денят ми започва с щастлива усмивка, благодарение на вас, Жени и Вели!
    Благодаря ви!
  • Великолепно, разкошно!!!!
  • това е просто великолепно...
  • Меги, радвам се да те видя тук!
    Лека вечер!
  • Красота!
  • Албенче, благодаря за подкрепящия коментар!
  • Браво, Мария! Чудесен стих!
  • Заспалите дали ще разсъни
    душа, която в стихове звъни?
    Не знам, но твойта изповед ми стига.
    Записвам я в житейската ни книга.

    Прегръщам те с обич, Наде!
  • Камбана е душата ти, Марийче! Думите звънят, отекват, до възбог! Радвам се, че те познавам, макар и само виртуално!
  • Дани, ние, пишещите, сме като зидарите. За да направим ъгъла на постройката (стиха), всяка тухла ( дума) трябва така да си дойде на точното място, че да не изкриви отвеса ( замисъла) и да поддържа здраво целия строеж.
    Много ме зарадва с коментара си, защото не всеки обръща внимание на тези, уж незначителни, а всъщност много важни подробности.
    Благодаря ти!
  • "Изровил е високата скалá,
    надникнала в небесната му пазва,
    а после, изтънен като стрела,
    е полетял към него да наказва
    какво? Безоблачната тишина"...

    Уникална всеобхватност...
    Без малко да пействам цялото, защото всяка дума си тежи на местото!
  • Роди се спонтанно, изненада мен самата, но вдъхновението ме дръпна категорично в избраната от него посока. Аз просто му се подчиних.
    Благодаря за топлите и прегръщащи ме коментари, Доче и Ангелче! ( А)
  • Събрала си много мъдрост, Мария! Страхотна поезия! Радвам се, че мога да те чета и да се докосвам до всяка думичка излязла от сърцето ти! Моите искрени поздрави и най-топлата прегръдка! (М) (тя е специална, много специална...)
  • Прекрасно изразено и мъдро стихотворение.Поставям в Любими!
  • О, миличка... ❤️
  • И за идеята, и за стихотворението - възхищавам се на подредбата, а в случая съчетанието е дало наистина резултат за адмирации!
  • Пепи, връчваш ми висока и ценна награда с тази думичка! Прегръщам те!
  • Адмирации!
  • Коментарът ти - дълбоко метафоричен и с философска насоченост - ми донесе истинско удовлетворение като автор на стихотворението, Краси!
  • Преклонение в храма и затвор в клетката на общоприетия морал или ридание, докато се превърне в радост. Тежка е задачата на съвестта.
  • Понякога въпросите са тежки като камъни, хвърлени от съвестта ни към нас.
    Дори изричането им на глас е вече присъда.
    Зарадва ме с коментара си, Ина! Благодаря ти!
  • "...е полетял към него да наказва
    какво? Безоблачната тишина
    и святата прозрачност на безкрая?"
    Какво като си огрят от слънцето, щом стоиш гърбом към него... По памет. Силен стих!
  • Ренииии, много се радвам, че стана читателя-кръстник на това стихотворение с неподправената си емоция! Благодаря!
  • "небесната икона на светлика" уникално се почувствах след тези думи, задъхани от вяра!
Предложения
: ??:??