pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17028
Aug 22, 2019, 12:12 PM

Ерес 

  Poetry » Phylosophy
1492 12 23

Прилича ми на ерес този шум

от камък, дръзнал да рани Небето.

Вдълбал е клетва в синия му ум,

подкупил е на вятъра сърцето.

 

Изровил е високата скалá,

надникнала в небесната му пазва,

а после, изтънен като стрела,

е полетял към него да наказва

 

какво? Безоблачната тишина

и святата прозрачност на безкрая?

Вдигни се пак, планѝно! С рамена

подпри Небето! За да не ридаят

 

звездите оплаквачки. Нека там,

където го улучи еретикът,

превържем с мълчаливия си срам

небесната икона на светлика.

 

21.08.2019

© Мария Панайотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Колко силни подкрепящи думи, като оценка за написаното от мен!
    Денят ми започва с щастлива усмивка, благодарение на вас, Жени и Вели!
    Благодаря ви!
  • Великолепно, разкошно!!!!
  • това е просто великолепно...
  • Меги, радвам се да те видя тук!
    Лека вечер!
  • Красота!
  • Албенче, благодаря за подкрепящия коментар!
  • Браво, Мария! Чудесен стих!
  • Заспалите дали ще разсъни
    душа, която в стихове звъни?
    Не знам, но твойта изповед ми стига.
    Записвам я в житейската ни книга.

    Прегръщам те с обич, Наде!
  • Камбана е душата ти, Марийче! Думите звънят, отекват, до възбог! Радвам се, че те познавам, макар и само виртуално!
  • Дани, ние, пишещите, сме като зидарите. За да направим ъгъла на постройката (стиха), всяка тухла ( дума) трябва така да си дойде на точното място, че да не изкриви отвеса ( замисъла) и да поддържа здраво целия строеж.
    Много ме зарадва с коментара си, защото не всеки обръща внимание на тези, уж незначителни, а всъщност много важни подробности.
    Благодаря ти!
  • "Изровил е високата скалá,
    надникнала в небесната му пазва,
    а после, изтънен като стрела,
    е полетял към него да наказва
    какво? Безоблачната тишина"...

    Уникална всеобхватност...
    Без малко да пействам цялото, защото всяка дума си тежи на местото!
  • Роди се спонтанно, изненада мен самата, но вдъхновението ме дръпна категорично в избраната от него посока. Аз просто му се подчиних.
    Благодаря за топлите и прегръщащи ме коментари, Доче и Ангелче! ( А)
  • Прекрасно изразено и мъдро стихотворение.Поставям в Любими!
  • О, миличка... ❤️
  • И за идеята, и за стихотворението - възхищавам се на подредбата, а в случая съчетанието е дало наистина резултат за адмирации!
  • Пепи, връчваш ми висока и ценна награда с тази думичка! Прегръщам те!
  • Адмирации!
  • Коментарът ти - дълбоко метафоричен и с философска насоченост - ми донесе истинско удовлетворение като автор на стихотворението, Краси!
  • Преклонение в храма и затвор в клетката на общоприетия морал или ридание, докато се превърне в радост. Тежка е задачата на съвестта.
  • Понякога въпросите са тежки като камъни, хвърлени от съвестта ни към нас.
    Дори изричането им на глас е вече присъда.
    Зарадва ме с коментара си, Ина! Благодаря ти!
  • "...е полетял към него да наказва
    какво? Безоблачната тишина
    и святата прозрачност на безкрая?"
    Какво като си огрят от слънцето, щом стоиш гърбом към него... По памет. Силен стих!
  • Ренииии, много се радвам, че стана читателя-кръстник на това стихотворение с неподправената си емоция! Благодаря!
  • "небесната икона на светлика" уникално се почувствах след тези думи, задъхани от вяра!
Random works
: ??:??