Нощта ме гали с нежни длани
и целува с звезден плам,
по-дъхава от самодивските поляни,
отлично знаеща, какво аз ще й дам...
Нощта е палава, игрива, провокира
най-мъжките ми страсти, иска ги!...
И път със устни от Луна към тях намира,
но не нощта това е... а си ти...
И аз наивно се оставям да ме носи
към теб природата ми мъжка във нощта...
Обвиват ме крачетата ти голи, боси,
и сливам се със теб в едно... Сега!
30.10.2024.
© Георги Каменов Всички права запазени