Есен
Шипките оранжево се смеят.
Реши кленът огнени коси.
И къпините от мъка се чернеят.
Вятърът пожарите гаси
на листата - жълти, осланени.
Сетен валс танцуват тъжно те.
Нещо есенно се скъсва в мене.
Самотата ми расте, расте...
А мъглата тоя свят залива
с някаква студена пустота.
Като властна господарка сива
в мислите ми влиза есента.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
