Oct 19, 2014, 8:26 PM

Есен 

  Poetry » Other
332 0 1

Шипките оранжево се смеят.

Реши кленът огнени коси.

И къпините от мъка се чернеят.

Вятърът пожарите гаси

 

на листата - жълти, осланени.

Сетен валс танцуват тъжно те.

Нещо есенно се скъсва в мене.

Самотата ми расте, расте...

 

А мъглата тоя свят залива

с някаква студена пустота.

Като властна господарка сива

в мислите ми влиза есента.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??