Шипките оранжево се смеят.
Реши кленът огнени коси.
И къпините от мъка се чернеят.
Вятърът пожарите гаси
на листата - жълти, осланени.
Сетен валс танцуват тъжно те.
Нещо есенно се скъсва в мене.
Самотата ми расте, расте...
А мъглата тоя свят залива
с някаква студена пустота.
Като властна господарка сива
в мислите ми влиза есента.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
