blackink (Радостина Димитрова)
17 92
2.11.2013 г., 17:29 ч.

Есен 

  Поезия » Друга
1075 0 4

С коси дълги, от злато,

с очи стъклени, студени,

надвила отминаващото лято

и хиляди от красотата ù пленени.

 

Но тя – жестока и всевластна,

с усмивка мъглива ме обгръща,

всяка сутрин ранна е опасна,

когато само тъмнината ме прегръща.

 

Щом косата си развее,

бурен вятър ме застига

и той фучи и вее, вее...

Хайде, малко милост, стига!

 

Хубостта ù – необятна,

но все по-студено става нейното сърце,

как краде ми времето, е непонятно,     

взима, граби го със двете си ръце.

 

Прибра ми спомените летни,

дойде и всичко разпиля,

но най боли ме, че отведе него...

и сълзите върху мен изля.

 

Като с компас – посоката е отредена

и няма връщане назад...

Здравей, красива Есен,

добре дошла отново в моя свят!

© Радостина Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??