10.11.2017 г., 9:05

Есен

797 0 2

Навън е есен и падат листата

и дъжд се излива, и вятър бучи.

От мен пада всяка тревога

и прави място за нови мечти.

 

Сълзѝ се изливат и промиват душата

като рана, която боли.

Навън е есен, и в мен е есен –

време е да падне, каквото тежи.

 

И всичко старо остава на пода,

и прави килим от цветни листа и мечти.

А ние с вятъра тръгваме да гоним нови –

ако искаш и ти се включи.

 

И сивият свят става малко по-цветен,

по-лек и въздушен, обновен и щастлив.

В есента и във всеки сезон има време за щастие –

нека всеки си вземе от него поне миг!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми!
  • "И всичко старо остава на пода,

    и прави килим от цветни листа и мечти.

    А ние с вятъра тръгваме да гоним нови –

    ако искаш и ти се включи."

    Включвам се с най-голямо удоволствие

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...