Nov 10, 2017, 9:05 AM

Есен

  Poetry » Other
798 0 2

Навън е есен и падат листата

и дъжд се излива, и вятър бучи.

От мен пада всяка тревога

и прави място за нови мечти.

 

Сълзѝ се изливат и промиват душата

като рана, която боли.

Навън е есен, и в мен е есен –

време е да падне, каквото тежи.

 

И всичко старо остава на пода,

и прави килим от цветни листа и мечти.

А ние с вятъра тръгваме да гоним нови –

ако искаш и ти се включи.

 

И сивият свят става малко по-цветен,

по-лек и въздушен, обновен и щастлив.

В есента и във всеки сезон има време за щастие –

нека всеки си вземе от него поне миг!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми!
  • "И всичко старо остава на пода,

    и прави килим от цветни листа и мечти.

    А ние с вятъра тръгваме да гоним нови –

    ако искаш и ти се включи."

    Включвам се с най-голямо удоволствие

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...