Есен
Живеят в нея хиляди жени...
Зеленоока, може би брюнетка.
Една с червени, огнени коси
изящно елегантна.
И кокетка,
която в огледалото таи
желание до смърт - да е красива.
Една, която мирно не стои,
а с вятъра по път е най-щастлива.
Една потайна, сякаш е Луна
прикрита от индигото в небето.
Една русалка с вечната мечта
да срещне своя принц насред морето.
И майката, нарамила деня,
под шала си загърнала децата.
И бабата, която пред дома
брои лица, минутите, листата.
Една наивна - с парещи сълзи.
Една самотна - с поглед тъй отнесен...
Живеят в нея хиляди жени,
но кратичкото име ѝ е Есен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деа Всички права запазени
А мен ме стопли, все едно е лято 🌞