Есен...№ 6
Есен...№ 6
Тръгна си и „циганското” лято-
Северният вятър го отвя...
... Горе грачи гарваново ято-
долу пъпли дрипава мъгла...
Слънцето през облаци пробива,
пръсва приглушена светлина,
после притеснено се покрива-
бедното със чувсво за вина...
Нещо сякаш бавно си отива-
ей сега навярно ще умре,
а дъждът е просто перспектива-
вятърът да можеше да спре...
И Светът ни сякаш се стеснява,
накъсява някак всеки път,
а и утрото не обещава-
вече щастие зад всеки рът...
Вятърът нападалата шума
влачи като придошло дере,
прави си и с облаците глума-
ту ги пръсне- ту ги събере...
... Сякаш че във друго Измерение
сме се озовали изведнъж...
... Ала Есента е: Настроение-
не мъгли единствено и дъжд!...
Всичко е до фината настройка
в струните на нашите души:
-да трептим ли в ретро песнопойка,
-ритъм нов ли да ни изкушѝ...
И като очаквано Начало
да посрещнем с радост Есента:
с щедър дъх на сладост и узряло,
с романтизма в жълтите листа!...
... И да не обсъждаме Съдбата,
(без анализ ще е по-добре!):
чара на Живота е в нещата,
а и няма Времето да спре!...
Коста Качев,
Есента
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
