Есен
Разпуснала коси от злато,
с аромата на узряла дюля
и с усмивка на отиващо си лято,
пристъпва боса есента.
Прокарва нежни пръсти тя
по арфата на топли ветрове,
отлита щъркелово ято
към южното море.
Земята щедро е дарила
със плод труда на хората;
тежък кехлибарен грозд
превива тънката лозница
и листите й - жълти птици,
проблясват в утринна роса.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Сергеевна Всички права запазени
