Разпуснала коси от злато,
с аромата на узряла дюля
и с усмивка на отиващо си лято,
пристъпва боса есента.
Прокарва нежни пръсти тя
по арфата на топли ветрове,
отлита щъркелово ято
към южното море.
Земята щедро е дарила
със плод труда на хората;
тежък кехлибарен грозд
превива тънката лозница ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up