Разпуснала коси от злато,
с аромата на узряла дюля
и с усмивка на отиващо си лято,
пристъпва боса есента.
Прокарва нежни пръсти тя
по арфата на топли ветрове,
отлита щъркелово ято
към южното море.
Земята щедро е дарила
със плод труда на хората;
тежък кехлибарен грозд
превива тънката лозница
и листите й - жълти птици,
проблясват в утринна роса.
© Александра Сергеевна All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
