15.09.2020 г., 19:30 ч.

Есен е 

  Поезия
947 4 14

Спомен за август ли изгрев от огън донесе?
Щурчова песен разнищи ли сън от тревите?
Вятър, изпъстрил си дланите с ранната есен,
още играе на утрото синьо в косите.

Има ли, няма ли слънцето накити златни?
Звездна погача разчупва на "изток от рая".
Раят е още приседнал по дюните лятни -
малка русалка навярно го с песен омая.

Гларус понесъл е топлия вик на морето.
Пее ли, плаче ли? Само рибарите знаят.
В бяло обличат вълните и кея, където
ситни парченца от радост все още ухаят.

Може ли, бива ли всеки септември да стяга
бримка по бримка душата? Боли всяка клетка.
Ятото птици отдавна, отдавна избяга.
Скоро и дните ще спуснат дъждовна решетка.

Спомен за август ли топличко в нас ще се сгуши?
Юни и юли в очите за лещи да сложим?
Чувствата лягат в сърцата смалени послушно.
Есен е. Тъжно е. Тъжно е до невъзможност.

© Деа Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??