Есен е
Спомен за август ли изгрев от огън донесе?
Щурчова песен разнищи ли сън от тревите?
Вятър, изпъстрил си дланите с ранната есен,
още играе на утрото синьо в косите.
Има ли, няма ли слънцето накити златни?
Звездна погача разчупва на "изток от рая".
Раят е още приседнал по дюните лятни -
малка русалка навярно го с песен омая.
Гларус понесъл е топлия вик на морето.
Пее ли, плаче ли? Само рибарите знаят.
В бяло обличат вълните и кея, където
ситни парченца от радост все още ухаят.
Може ли, бива ли всеки септември да стяга
бримка по бримка душата? Боли всяка клетка.
Ятото птици отдавна, отдавна избяга.
Скоро и дните ще спуснат дъждовна решетка.
Спомен за август ли топличко в нас ще се сгуши?
Юни и юли в очите за лещи да сложим?
Чувствата лягат в сърцата смалени послушно.
Есен е. Тъжно е. Тъжно е до невъзможност.
© Деа All rights reserved.
