Есен моя жълтолиста...
Есен моя жълтолиста...
Есен моя, жълтолиста
ти къде до днес се скита?..
Някой друг ли те залиса,
та за мене не попита?..
И защо сега от клона
ти поглеждаш ме небрежно?..
Зная аз, че по закона
божи, идваш неизбежно...
Топло лъхва южен вятър,
потреперват сетивата
и застила той земята
със килима на листата.
Слънцето едва пробива
облаците и проблясва,
моя Вятър се извива
и небето пак е ясно...
... Аз обичам в теб Прекрасна
сиромашкото ти лято
идващо с любов неясна,
но обсебваща, която
от това ли, че последна
вече е, и си отива:
грабва ме като легенда-
древна, нежна и красива!..
28.10.2012.
д-р Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
