15.11.2022 г., 14:45

Есен сред хризантеми

784 6 11

През мъглите навъсено, тази есен ме гледа,

ноемврийският месец на студа се предава.

С натежали главици от дъжд, цъфти хризантема,

за сбогом от вятъра галена тихо помахва.

Още свежа. На сняг и на зима как само ухае,

а багрите пищни, рисуват мечти и надежди.

Зад облаци слънцето скрито не вижда, нехае

и плахо с лъчите си към земята поглежда.

Земята ли казах? Та тя светлина е събрала,

в прегръдките топли, гушва всеки есенен цвят.

Огромен букет хризантеми, за мен е набрала,

с цветове, с красота, дарила е целия свят.

Под студеното нощно небе,  цъфти хризантема,

връща ни спомени, есен. Връща и много мечти.

Любовта е лъчиста и свята, когато сме двама

и мрака прогонва от самотните наши души.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Катя! Имаш от мен букет хризантеми! 💐
  • Красива творба! Поздравления, Скити!
  • Стойчо, за мен е удоволствие, че посети стихчето ми! Благодаря ти, за милия коментар!
  • Във всеки сезон живеят очарования.Важно е да живеем с нагласата, че ще ги открием...
    Поздравления, Скитница!
  • Благодаря ти, Тоти! Щом ми подарява хризантеми, има какво да си кажем с есента!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...