1.02.2008 г., 22:28 ч.

Есен в Созопол 

  Поезия » Пейзажна
847 0 4

Мислите ми скриптят като пясъка

под краката на тръгващи рибари.

Като мрежите им, верен и жадуващ,

аз разсичам еднообразността на синевата,

за да заселя във пейзажа тревожността на уловена риба.

А сърцето си оставям на брега,

като вятърната мелница, развяна срещу урагани от безветрие.

© Валери Първанов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??