Есен в Созопол

1.02.2008 г., 22:28 ч.

Поезия » Пейзажна

1059 0 4

Мислите ми скриптят като пясъка
под краката на тръгващи рибари.
Като мрежите им, верен и жадуващ,
аз разсичам еднообразността на синевата,
за да заселя във пейзажа тревожността на уловена риба.
А сърцето си оставям на брега,
като вятърната мелница, развяна срещу урагани от безветрие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Есен в Созопол

Искате да прочетете повече?

Предложения