ma4enka (Мария Костова)
49 193
9.10.2008 г., 9:09 ч.

Есенен мотив 

  Поезия
647 0 11

            ЕСЕНЕН МОТИВ

 

Прииждат облаци. От най-големите.

Тълпят се смръщени покрай комина

А храбро греят в моята градина

жълтите слънца на хризантемите.

 

Есента, невидима, кротко погали

всяко храстче и всяка тревица.

Свеждат цветята неохотно главица

и полягат - прелести докрай раздали.

 

Дървесата прикриват свенливо

оголените си тела старешки.

Измъчвани от нови и нови болежки,

скърцат клони мълчаливо.

 

А извила гъвкав стан като змиорка,

предизвикателно съблича се лозата -

захвърля дрешка подир дрешка на земята

и цяла тръпне в танц на стрийптизьорка.

 

Запря се вятърът, стихна ухилен,

мил комплимент и направи.

Погледа,погледа, па я забрави

и духна нанякъде - нали е мобилен.

 

Заспиват уморени черноземите,

заслушани как есенните хали пеят.

Но и в съня им продължават да греят

жълтите слънца на хризантемите.

© Мария Костова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??