Есенен мотив
ЕСЕНЕН МОТИВ
Прииждат облаци. От най-големите.
Тълпят се смръщени покрай комина
А храбро греят в моята градина
жълтите слънца на хризантемите.
Есента, невидима, кротко погали
всяко храстче и всяка тревица.
Свеждат цветята неохотно главица
и полягат - прелести докрай раздали.
Дървесата прикриват свенливо
оголените си тела старешки.
Измъчвани от нови и нови болежки,
скърцат клони мълчаливо.
А извила гъвкав стан като змиорка,
предизвикателно съблича се лозата -
захвърля дрешка подир дрешка на земята
и цяла тръпне в танц на стрийптизьорка.
Запря се вятърът, стихна ухилен,
мил комплимент и направи.
Погледа,погледа, па я забрави
и духна нанякъде - нали е мобилен.
Заспиват уморени черноземите,
заслушани как есенните хали пеят.
Но и в съня им продължават да греят
жълтите слънца на хризантемите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Костова Всички права запазени
