Есенна импресия № 4
Есенна импресия № 4
Стеле се килим от шума,
клоните се залюляват,
а с едно листо по друма
Вятърът се забавлява.
Ту го вдигне нависоко
и го завърти внезапно,
ту във другата посока
с него стрелне се обратно...
Виж дърветата жълтеят
притеснени в листопада-
идва Есента, а с нея
като в тъжна клоунада:
и смехът не носи радост,
и Живота отегчава-
неналюбил се на младост,
то какво ли ми остава!..
...Някакъв врабец случаен
от дървото ме поглежда
и отлита, уж нехаен
с вятъровата надежда...
Знае малкият бездомник:
Вятърът е своенравен
и прекрасно е запомнил
в Есента какво се прави:
щото Вятърът когато
с шумата се заиграва
всяка птица по земята
на мига да се спасява
трябва да намери завет...
...Тъй е свят откак светува
и във родовата памет
то като инстинкт битува...
...Само аз сега се шляя
и като с листо във Есен
с мене Вятърът играе-
сам пронизващ, но чудесен...
На инстинкти неподвластни
са човешките пристрастия
в тия мигове прекрасни
на и з п л ъ з в а щ о се щастие,
в тая чудна канонада
от пристъпващата Есен...
...И вървя под листопада:
много тъжен, малко весел...
Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
