Вън вали...
Листата падат
лист подир лист.
Земята постлана -
с килим от жълти листа,
играещи си без вина.
Есента пее ли, пее,
пее своята песен.
Няма никой навън,
тъй пусто и мрачно
като в зимен сън.
Есента си отива,
ще настъпи зима...
Зимата със снега,
с песента си зла...
© Меглена Стефанова Всички права запазени