12.10.2015 г., 16:31

Есенна шума

568 0 6

 

 

 

Купчинка съхнещи листа

с дъх на старо и на гнило -

цветен спомен в есента

за нещо преживяно и горчиво -

в далечината силуета на момиче,

което дори не си целунал,

а мислите ти все по него тичат

и се спъват, останали бездумни ...

Купчинка есенни листа,

драснеш ли им кибрита -

пламъчета, дим, душа,

всичко в миг отлита ..

/знам ли накъде .../,

но е чудесно,

че над асфалта и бетона

е небе,

ти виждаш го унесен

и остава нещо в теб,

недогоряло и в тази есен ...

Куп овъглена шума

вятърът леко разпилява

и нещо вътре ти подшушва -

време и огън не прощават ...

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Моята признателност към Валери Димитров, Таня Мезева, Евелина Стоянова, Запрян Колев, Росица Танчева, Ина Александрова и Миночка Митева! Благодаря ви, приятели, за посещенито на моята страничка и топлите отзиви и оценки за творението ми! Вдъхновени есенни дни ви желая! Поздрави от мен!
  • Колко образно си изразил живота ни,като есенна шума дните изгарят,само желанията никога!Поздрав!
  • Хареса ми. Поздрави!
  • Всичко е преходно, но хубаво е щом има спомен за момиче и желание за целувка ,макар и неслучена.Стиха си го бива!Поздрав!
  • Да - есенната шума така се гори...!!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...